Операция „Жезъл“: опасната игра на Бойко Борисов с трансатлантическия автокефализъм
Автор: Василианна Мерхеб /материалът е оповестен в скъсен вид в “24 часа ”/. Следвайте " Гласове " в
От трибуната на българския парламент на 08.12.2022 година представителят на ГЕРБ Даниел Митов прочете декларация във връзка „ посещаване в България “ на „ Волоколамският митрополит Антоний, ръководител на външния отдел на Московската патриаршия “, в която е сложено настояването Българската Православна Църква „ да намерения дали не е пристигнало време за влизането ни във евхаристийно общение с Православната черква на Украйна “, в случай че Българската Православна Църква над 30 години е в цялостно Евхаристийно общение с каноничната Украинска Православна Църква.
На създателите на декларацията би могло да напомним също, че Българската Православна Църква е отделена по Конституция от страната и делата, които касаят нейния живот, зависят тясно от нейната духовна компетентност, като взимането на каквито и да било решения е строго несъмнено в полето на Църковната правосубектност, която е неприкосновено нейно право. Всеки опит за вмешателство в тази суверенна територия с изключение на противоконституционна смелост, противопоставяща се на главния закон в страната, в нравствен проект се явява тежък грях.
Българската Православна Църква, както е известно, е неизменима част от Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква и се управлява от нейния групов съборен орган – Светия Синод. Никоя световна власт не може да диктува дневния ред на Църквата и всеки опит за сходна намеса е безперспективно занятие, защото Тя е с Богочовешки Небесно-земен статут, съхраняваща каноничното Апостолското приемство и се ръководи повече от 2000 години не от индивиди, а от Царя на славата – Иисус Христос.
Настоящата декларация се оказва без аналог в най-новата ни история като е прекомерно подозрително дори във времето на комунистическия режим властта в миналото да е изисквала от Църквата сходни неща. Затова тази политическа интервенция би могла да се назова невиждано практикуване на напън върху БПЦ, който неизбежно скандализира необятната общност и се възприема сериозно. Тази декларация в известна степен е опит за склоняване на БПЦ към космополитен ерес, с което да бъде изолирана от целия православен свят, като църковният ерес е форма на самоотлъчване от плодородното общение със Светата, Съборна и Апостолска Църква, и е смъртен грях.
Каноните на Светата Църква касателно общението с разколници са безапелационни като повеляват отделяне: „ Ако някой, въпреки и у дома, се помоли с отстранен от църковно общение, да бъде (и самичък той) отстранен. “ (Апостолско предписание 10), „ А в случай че се окаже, че някой свещеник, презвитер или дякон или който и да е от клира се оповестява с отлъчени от общение, дано бъде и самичък вън от общение като подобен, който основава безредие в църковния ред. “ (Антиохийски събор, предписание 2), „ Забранява се моленето с разколник или с еретик. “ (Лаодикийски събор, предписание 33).
За разкола са казани страшните думи, че той не може да бъде умит даже с мъченическа кръв: „ Дори да сме направили хиляда положителни каузи, в случай че нарушим целостта на Църквата се подлагаме на не по-малко наказание от тези, които са измъчвали Неговото Тяло. … този грях не може да заглади даже мъченическата кръв. “ (св. Йоан Златоуст).
Неотдавна митрополит Николай, член на Светия Синод на БПЦ, по отношение на строгостта на канона оповести че: „ Светите догми са подбудени от Светия Дух правила за държание и заради това тяхното несъблюдение или нарушение постоянно е обвързвано с неподходящи последици. Санкцията за нарушаването на Божието право и на Свещените догми е Божия глоба. И като такава тя е неизбежна. “
Затова се питаме: кой Ви излъга господин Борисов, кой Ви даде този подготвен текст и Ви тласка да призовавате БПЦ към пропастта на разкола?
Вашата декларация се оказва своего рода открит фронт против БПЦ и нейното многомилионно паство, чиито човешки, цивилен, и религиозни права са предпазени, както знаем, по Конституция. Помислете дали чрез тази декларация не се разпалва религиозна омраза, като се оскърбяват религиозните усеща на по-голямата част от българския народ?
Нима не знаете, че легитимираната от патр. Вартоломей „ Православна Църква в Украйна “ („ ПЦУ “) получава така наречен „ Томос‘19 “, който на процедура е подправен лист хартия и няма никаква духовна стойност, защото като се изключи че жестоко погазва каноните, има даже антидогматичен темперамент, който предстои на анатема по силата на Боговдъхновените Седем Вселенски Събора! Лобистите на „ ПЦУ “ постоянно вършат опит да оправдаят лъжетомоса като пробват да го сведат до равнище на административно решение, касаещо юрисдикционен въпрос, като ползват непознатия за Църквата модел за обрисуване на политическите и географски граници, които да дефинират църковните. Това е изцяло безпричинно, защото духовно-мистичните граници на Църквата нямат нищо общо със земните, още повече всемирски траектории.
Например по този начин стои въпроса с така наречен „ Нови Земи “, Света Гора – Атон, о. Крит, които макар че географски и политически се намират на територията на страната Гърция и следва да бъдат към Еладската Православна Църква, се оказват под църковната пълномощия на вселенска патриаршия.
В текста на декларацията на партия ГЕРБ се претендира против визитата на съветският митрополит Антоний, ръководител на Външния отдел на Руската Православна Църква (РПЦ), назначен напълно неотдавна, като негово обвързване е да пристигна да се запознае със своите чиновници в България, още повече когато става дума за тържества по случай 70-годишния празник от откриването на Подворието на РПЦ в гр. София. Негово изконно право е да упражнява своите архипастирски и служебни отговорности от тясно църковен темперамент, които няма да по какъв начин да бъдат обект на което и да било политическо познание.
Все едно патр. Вартоломей да има искания за какво сте поканили Урсула фон дер Лайен в България на партийно събитие и да възразява против нейните планувани работни срещи, като по едно и също време да упорства партия ГЕРБ да се побратими и да припознае полезностите на Китайската комунистическа партия, като в допълнение да размаха пръст, забраняващ тази аудиенция да се повтаря. Пълен парадокс!
Затова се питаме: кой злоупотребява с доверието Ви господин Борисов и се пробва да Ви повлече в тежка неточност?
В декларацията на партия ГЕРБ се твърди, че на Светата Божествена Литургия на огромния храмов празник на св. Николай Чудотворец за 70-годишния празник от откриването на Руското подворие в гр. София е имало „ български обществени персони, ангажирани със съдружие „ Русофили “. В текста не е посочено нито едно съответно име, а както е известно има медийни видеозаписи, които да потвърдят дали там е имало такива хора. Макар че и да беше по този начин, тълкуването че наличие на Литургия в храм е надали не закононарушение, е меко казано цинизъм, напомнящ тъмните години на репресивния соц.
Поради това посланията на декларацията минават алената линия на допустимост, защото зад паравана на християнска принадлежност политици, които е прекомерно подозрително да имат разбиране от Символ верую или най-малко Отче наш, изпадат в състояние да не осъзнават какво правят.
Дали преднамерено създателите на декларацията са пропуснали да виждат, че по време на това празнично Богослужение са участвали и украински жители, защото в Руското подворие в гр. София под плодородния молитвен покров на този храм от началото на Специалната военна интервенция (СВО) украинци се молят дружно със своите съветски и български събратя, точно украинци, на чиито фамилии оказват помощ с християнска любов и руснаци, и българи. Това е непреодолимо удостоверение, че Църквата Христова е надетническа и наднационална и не се разделя по етноси и националности, а е чедолюбива Майка на всички, които изповядват истинната Вяра в Иисус Христос.
Още повече, че църковният живот би бил невъобразим без съветските светии, които участват всеки ден от календарния живот на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква, тъй че без подозрение всички православни християни по света са и русофили. Все отново когато загатваме РПЦ следва да отбележим, че става дума за най-голямата автокефална Църква в света и това е безвъзвратен Богодаруван факт.
Г-н Борисов, кой инкасира на Ваш тил в опит да дискредитира доверието към Вас и да препятства всякакво политическо бъдеще на ГЕРБ?
Няма да е пресилено да се каже, че патр. Вартоломей, легализирайки разколниците в Украйна си разреши властническо да погази каноните като разгласи признаването на парацърковната конструкция „ ПЦУ “ с фиктивния „ Томос “ през 2019 година, изцяло своеволно пренебрегвайки целия православен свят, като и все още се пробва нападателно да го наложи на многомилионното паство на каноничната Украинска Православна Църква (УПЦ). Посредством текста на неговия „ Томос “ той прави опит да монополизира православието, самопровъзгласявайки се за глава на всички Поместни Църкви, притежаващ правото на върховен решителен съд и висш престиж, като вселенска патриаршия е оповестена за нему подопечен център на Православието. Това по своему е опит за прелом в Църквата, защото е чиста проба разкол – източен папизъм, тъй като Глава на всички Поместни Църкви е никой различен, с изключение на Всемогъщият Христос.
Истанбулският патриарх господин г-н Вартоломей – Димитриос Архондонис от квартала Фенер, алегорично титулуван космополитен (защото Византия от дълго време я няма), някогашен турски офицер, изповядващ всеереста на икуменизма и ереста на източния папизъм, носи наследено състезание „ пръв измежду равни “, което има символен темперамент, само че претенцията му е да бъде „ пръв без равни “, макар че не е с нищо по-различен от всеки различен свещеник и предстоятел на Църква. За да извърши тъмна геополитическа задача, той наруши каноничния ред и издаде противозаконен „ Томос “ за автокефалия, с който се самопостави за глава на разколници, за които, както споменахме, канонът повелява отделяне при общение с тях, и всеки който признава неговото деяние, изпада неизбежно в схизма и непосредствено отпада от Вселенската Църква. Няма да е пресилено да се каже, че патр. Вартоломей е рисков за самата Църква, изключително поради деструктивната му бъдеща цел за съслужение с папата посредством оповестяване на невъзможното заради тежките разлики сред православни и римокатолици общо празнуване на Пасха през 2025 година
Относно равенството на всички епископи в Православната Църква наскоро митр. Николай в същото изявление обяснява тематиката с думите: „ Слава на Бога и на светите отци на Църквата, които са решили и постановили, че в Православната Църква всички епископи са равни и че преимуществото по чест не значи преимущество по права. С Божията премъдрост е открито също по този начин, че Едната Свята Православна Църква ще се ръководи съборно. “
Вие не сте задължен да имате пълномощия по църковна история, догми, догмати и устройство на Църквата, само че тези, които са Ви предложили да обявите тази декларация сигурно знаят в каква степен на риск попадате. На процедура излиза, че под претекст, че ще се гаси църковен пожар, някой тика в ръцете Ви демоничен огън, знаейки прелестно, че пожар с огън не се гаси.
Политизирането на душеспасителната задача на Църквата касае спасението на всяка християнска душа и не може да бъде целесъобразно с никаква политическа цел. Именно заради това когато става дума за въпроси на Вярата нашите предшественици са предпочитали да оставят главите си посечени на дръвника пред това да предадат Христос.
Никоя земна власт не е успявала да застане сред индивида и Бога и за това свидетелстват многочислените свети мъченици и изповедници и на нашата родна Църква, гонени поради Вярата. Една част от тях са: Баташките и Новоселските Новомъченици, св. мчци Георги Софийски Стари, Нови и Най-нови, св. мчк Николай Софийски, св. вмчца Злата Мъгленска, св. свщмчк Симеон Самоковски, св. прпмчк Прокопий Варненски и още безброен сонм знайни и незнайни светии, в това число неродените свети деца, които страдалчески умират в утробите на своите възлюбили Господа обезглавени майки под ятагана на властта.
Натрапва се чувството, че се прави опит да вкарат Вас и партия ГЕРБ в коловоз, където по низък метод да бъдете трансфорат от покровител на Църквата в своето рода гонител на личния си народ и Христовата Църква, защото с направените заявки в декларацията попадате в риск да загубите публично доверие и да дерайлирате изцяло от политическата власт в България.
Г-н Борисов, Вие имате без подозрение мощно развита интуитивна ориентировка, която се с лекост би могла да отстрани съшитата с бели конци геополитическа постановка, в която сте замесен чрез лукави съветници, които обезпечено се намират отвън орбитата на каноничността.
Кой се пробва да Ви подхлъзне да преминете чертата като бъдете замесен в актуалната георелигиозна война, оповестена на Христос и Неговата Църква, за която Сам Той е заречен, че „ портите адови няма да ѝ надделеят “ (Мат. 16:18).
„ Томос’19 “ е геополитическа продукция на някогашния президент (олигарх) на Украйна Петро Порошенко, който в опит да се задържи на власт реши да се заиграе с църковната тематика, поемайки „ томосоцентрична “ акция, която на собствен ред стремително го изпрати на политическото сметище.
Украинският „ Томос’19 “ по своя произход е георелигиозен план, имащ дестабилизираща функционалност в светско и църковно направление и в случай че геополитическата му цел е отделяне на Украйна от духовните връзки с Русия, то в дълбочина се открива по-опасната георелигиозна цел за космополитен ерес, което по своему се явява измама против Православието, където цел се оказва всяка една Поместна Църква.
Ударът по каноничната УПЦ е без подозрение директен удар по РПЦ, защото двете Църкви са неотменимо духовно свързани, тъй като исторически става дума за един народ и една религия и свята Купел: „ Както е невероятно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, по този начин е невероятно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те дружно са Светата Рус. “ (св. преп. Лаврентий Черниговски).
Поради това в последно време в световен проект сме очевидци на една богоборческа наклонност, където политическата власт се пробва да диктува дневния ред на Църквата, без да осъзнава какъв брой рискови каузи прави. Блаженейшият митрополит Онуфрий, оглавяващ каноничната УПЦ, от своя опит споделя:
„ Колко политици, какъв брой политически системи съм видял през живота си, които се обявяваха за доста хуманистични и демократични – всички тях към този момент ги няма. Една политическа система се сменя с друга, само че Божията истина е непоклатима, тъй че Църквата не се трансформира. Те желаят Църквата да се трансформира като политическите течения, само че Църквата не може да се трансформира, тъй като Божията истина е една. Политическите лозунги се трансформират, само че Божията истина не се трансформира. “
Още преди да се появи зловредният „ Томос’19 “, а и по-късно, всеки опит за неговото легитимиране по света се е случвал под директното наблюдаване на Съединени американски щати, за което свидетелства основания през 2013 година към Държавния департамент „ Отдел за религиозни и световни въпроси “, след това част от „ Отдела за интернационална религиозна независимост “ на Департамента на Съединени американски щати, както и многочислените в годините посещения-совалки на високопоставени американски държавници „ загрижени “ за Православието от ранга на Джо Байдън (римокатолик), сегашен президент на Съединени американски щати, Майк Помпео (протестант), държавен секретар в интервала 2018-2021 година, Самюъл Браунбек (римокатолик), дипломат на Съединени американски щати по въпросите на интернационалната религиозна независимост в интервала 2018-2021 година, на територията на Украйна, призналите антиканоничния „ Томос‘19 “ Александрийска, Еладска и Кипърска Църкви, и други Поместни Църкви.
Настоящият ерес в Украйна датира от над 30 години, като новата разколническа „ ПЦУ “ („ Православна Църква на Украйна “), за която текстът на декларацията на ГЕРБ лобира, е едно кухо държавно-политическо и изцяло бутафорно откъм нематериалност формирование с към 80 манастира, 200 „ монаси “ и 4500 „ свещенослужители “ и празни плячкосани храмове под ключ без богослужения след незаконното им присвояване от каноничната УПЦ, като „ ПЦУ “ не крие, че разчита на поддръжка както от тъмни олигархични кръгове, по този начин и от престъпния ъндърграунд, за което свидетелства и наличието на знаковия представител на украинската проведена престъпност с название „ Нарик “ (Александър Петровски) при връчването на „ Томоса “ в Истанбул.
За съпоставяне, каноничната УПЦ е с многомилионно паство, като е най-голямото изповедание в Украйна с над 200 манастира, близо 5000 монашестващи и над 10000 свещенослужители, с годишни Кръстни Ходове, като последният наброява внушителните 350-400 000 души, ръководена от своя всенародно уважаван и обичан каноничен предстоятел Блаженейшият Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна, който в примирение съблюдава същински отшелнически облик на благочестието и е нравствен татко на украинския народ, плодороден архиерей към този момент над 32 години, който полагаемо е именуван от своите духовни рожби Авва.
Присъщо за безблагодатната „ ПЦУ “ е, че тя се явява напълно държавна конструкция, изповядваща националистически полезности, като прилича етно-тоталитарна фракция, за което свидетелства нейната символика: украинския тризъбец вместо Светия Кръст. Докато УПЦ възнася Слава Господу Иисусу Христу, то „ ПЦУ “ скандира „ Слава Україні! Героям популярност! “, възпявайки укронацисти като Степан Бандера, Симон Петлюра, Роман Шухевич. Това изяснява и практиката „ ПЦУ “ вместо Боговдъхновеният „ Символ верую “ да извършва националистическия химн на страната, възхваляващ не Бога, а нацията.
Освен това креатурата „ ПЦУ “ съставлява псевдоцърковна и разколническа формация, в чиито редици са сложени да се показват за духовници изцяло цивилни и престъпно проявени лица, потвърдени интернационалните аферисти, хора които в никакъв случай не са приемали свето кръщение и не са били православни християни, като някои от тях са „ ръкополагани “ от анатемосани разколници и също некръстени. Поради това в общи линии „ ПЦУ “ се явява една фейк-лъжецърква, в която някакви преоблечени персонажи разиграват инфернална клоунада в Божия дом.
Към момента в Украйна с изключение на „ ПЦУ “ има и още една разколническа формация с водач „ патриарх “ „ Филарет “ Денисенко, близо 100-годишен (вероятно Бог чака да се покае), прокълнат и отстранен от Църквата през 1997 година, като въпросният „ патриарх “ Денисенко оглавява Киевска лъжепатриаршия, носейки своето бяло покривало, и изрично не признава новопоявилия се и покровителстван от патр. Вартоломей глава-протагонист на конкурентната „ ПЦУ “ „ митрополит “ „ Епифаний “ Думенко.
За по-голяма токсичност към духовната проказа в Украйна дава своя принос още едно формирование –активната униатска римокатолическа „ черква “, която чрез своята хибридна активност цели да отклони православните християни в Украйна от тяхната духовна еднаквост. В общи линии тук става дума за конкуренция, т.е. битка сред групировки, ползващи религиозни имена за придобиване на повече финансово-териториална и военно-политическа власт, обезкървявайки посредством легализиран рекет каноничната УПЦ.
Важно е да се означи, че канонично изискване за даване на автокефалия, което одобрено в многовековната история на Църквата, е паството и клира с едно сърце и една уста, в духа на Христовата Любов, категорично да създадат публично волеизявление пред цялата цялост на Вселенската Църква, тоест пред всички Поместни Църкви, и на тази основа посредством всеправославно единодушие или Всеправославен събор да бъде почетено тяхното искане. Към момента каноничната УПЦ в никакъв случай не е желала сходно нещо от която и да било Поместна Църква по света, в това число и от патр. Вартоломей, тъй като тя има каноничен Томос още от 1991 година, който гласи че УПЦ е със статут на необятна автономност, изцяло самостоятелна и независима в ръководството си и при взимането на решения Църква, като има право да избира своя Предстоятел напълно независимо и да обгрижва духовно своята диаспора по света, назначавайки по своя преценка нейни клирици.
Свидетелство за каноничната безупречност на УПЦ е фактът, че тя над 30 години е в цялостно Евхаристийно общение с целия православен свят, като още през 1992 година самият патр. Вартоломей показва своето самопризнание по отношение на УПЦ като само канонична и законна в Украйна. Неслучайно през 2014 година по отношение на интронизацията на ползващия се с висок престиж във всички Поместни Православни Църкви тогава новоизбран предстоятел митрополит Онуфрий, патр. Вартоломей подарява архиерейски скиптър, който щом е връчен от свещеник на свещеник е символно удостоверение за признание на каноничната архиерейска власт на епископ Онуфрий като предстоятел на УПЦ.
Оттогава до в този момент предстоятелят Блаженейшият митрополит Онуфрий носи своя нелек кръст години наред по трънливия път на тежки тествания, защото УПЦ е подложена на невиждани нападателни репресии от локалната и държавна власт посредством приемането на антицърковни закони, ежедневни изстъпления и набези на неонацистки групировки и разколници, които по звероподобен метод пребиват и убиват духовници и миряни, заграбват църковно имущество, оскверняват със сатанинска злорадост и унищожават по възмутителен метод стотици нейни храмове и манастири, като не стопират да фабрикуват компромати против УПЦ. Докато Божият народ все пак това до ден сегашен пази своята Църква с мъченическа кръв и като същински християни хората са подготвени да отстояват своята принадлежност до гибел: „ тъй като вам е дарувано поради Христа освен да вярвате в Него, само че и да страдате за Него “ (Филип. 1:29). Всичко това демонстрира, че властта се бори не за свободата на Украйна, а против Бога и каноничната УПЦ, която към този момент закупи всички белези на Църква-Мъченица, тъй като е подложена на гонения, напомнящи тези от първите епохи!
Направи усещане, че декларацията на ГЕРБ се случи малко след визитата на Бойко Борисов в Истанбул, където беше поканен във връзка 130-годишния празник от полагането на Основния камък на Желязната черква „ Св. Стефан “, като необичайно за какво не беше поканена българска църковна делегация.
От включване онлайн във фейсбук страницата на Бойко Борисов необятната аудитория стана очевидец по какъв начин се оказва седнал на трона за почетни посетители във очевидно неуместната поза на полустартов клек, което по своему е неповторимо състояние, поради протокола.
В по-късна обява на фейсбук стената на господин Борисов прочетохме:
„ Руската експанзия в европейска Украйна е жесток антихристиянски акт, който предизвиква голямо страдалчество на украинския народ. Това заявих по време на срещата си с Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей I. “
Г-н Борисов, тук още веднъж се прокрадва чувството, че този текст не е плод на Вашето персонално мнение, а се е случил под външна диктовка.
Обективно видяно, знаем че персонално генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че войната е почнала през 2014 година, където НАТО и груповият запад водят прокси война на територията на Украйна като я използват за плацдарм против Русия. В същия ред на мисли свидетелстват думите на някогашния немски канцлер Ангела Меркел, че Минските съглашения са подписани, не с цел да има мир, а с цел да се даде време на Украйна да бъде въоръжена и готова за военна борба с Русия.
Това като християнин по какъв начин го четете, кой се оказва агресорът в тази ситуация?
Никой не крие обстоятелствата, че още от 2012 година в Украйна стартира снабдяването с американски оръжия и следват серия образования на украински бойци от военни командоси на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Израел, в годините от този момент до в този момент на територията на цялата Украйна са издигнати многоетажни бункери по натовски пример, както и разкритата от Русия биотерористична мрежа от над 30 лаборатории, прекомерно евентуално причастна към причиняването на редица болести, в това число пандемията ковид-19, изключително в нашия район.
Ако Русия е фактически агресор, за какво над 5 милиона украински бежанци емигрират в Руската Федерация? Къде до момента беше Европейският съд по правата на индивида и за какво международните политически водачи останаха глухи, слепи и неми по отношение на подадените близо 6000 тъжби на фамилии от подложеното на геноцид население в Донбас от 2014 година до в този момент? Тук става дума за десетки хиляди жертви, измежду които военнопленници, стотици починали почтени деца, майки, татковци, дами, старци, и всякакво спокойно население, в това число безследно изчезнали невръстни деца и хора, някои от които принудително превърнати в донори за органи? Вече 8 години се правят се военно-терористични обстрели със неразрешени касетъчни бомби „ Град “, а неотдавна и с американските HIMARS по жилищни здания, лечебни заведения, учебни заведения, театри, незаконно се унищожава така значимата за живота инфраструктура, удостоверение за което е и осъщественият военно-терористичен акт по взривяването на Кримския мост.
Да си спомним по какъв начин озверели укрофашисти от „ Правия бранш “ избиха в профсъюзния дом в Одеса на 02.05.2014 година десетки изцяло почтени цивилни украински жители благодарение на наказателни отряди от вида на секретните американски и натовски „ ескадрони на гибелта “ „ Гладио “, подсилени от задгранични наемници, като направиха чудовищна по своята свирепост намеса за изкривяване на украинския народ посредством всяване на боязън, оставяйки след себе си претъпкани морги и лечебни заведения с осакатени и инвалидизирани няколко стотин души.
През същата 2014 година се основава неонацисткият полк „ Азов “ за кървави репресии, легитимиран като част от държавната военна конструкция, който над 15 години прави етническо пречистване, избивайки мирното население на Украйна, за което свидетелстват голям брой безименни всеобщи гробове. Въпросният батальон е към този момент част от законните военизирани структури, чиито членове са открити неонацисти, изповядващи неоезически култове, кланящи се в кървави жертвоприношения на езически идоли, които с демонична приятност опустошават, грабят и оскверняват православни храмове, неслучайно по тази причина горят икони на своите богоборчески укрофашистки клади.
Вероятно Ви е известно, че същият полк „ Азов “ в Съединени американски щати и Израел е обявяван за неонацистка формация, пропагандираща открит антисемитизъм, а в Япония беше оповестена за терористична организация, като негови прародители се явяват ОУН (Организация на украинските националисти), УВА (Украинска въстаническа армия) и сходни нацистки структури с водачи Степан Бандера и Роман Шухевич, виновни за избиването на над 100 000 души по изключително нечовечен метод, в това число поляци, евреи, украинци и руснаци.
На първо място стартиралата през 2014 година война на територията на Донбас в Донецка и Луганска област в същината си е религиозна, за което свидетелстват закононарушенията на украинската власт в годините чрез ежедневни обстрели и множеството бомбардировки против манастири и храмове, в това число с бомби, имащи надпис „ Смърт на православните! “, убийства, отвличания и обиските на духовници и миряни. Важна детайлност – всичко това е осъществявано от украинци против украински жители.
Бомба надпис „ Смърт на православните! “
Разрушеният през 2014 година Иверски Манастир в Донецк
Убитият през 2014 година в гр. Луганск от касетъчна бомба духовник Владимир Креслянски
Тук още веднъж като християнин Ви питаме кой е агресорът в тази ситуация и за каква братоубийствена война и съветска експанзия става дума?
За тези 8 години православните християни, които са платили с мъченическа кръв живота си в Украйна са с бройка без аналог по света и техните имена са записани със златни букви на Небесата. Страшното тук е, че са избивани от свои сънародници по разпореждане на ръководените извън украински държавни управления. Някои от тези хора са потърпевши по изключително нечовечен метод, умирайки в тежки страдания и мъчителна мъка, ставайки жертви на демонски ритуали, като да вземем за пример в така наречен „ Библиотека “ в Мариупол. За каква братоубийствена война можем да приказваме, откакто в по-голямата си бройка взетите в плен украински военни се оказват настоящи сатанисти, покланящи се на мамона в построени полеви капища и върху телата им мъчно се намира чисто място без изрисувани татуировки с нацистка символика, такива хора не са и няма по какъв начин да бъдат братя на православните християни в Украйна.
От 2014 година насам украинската власт е представлявана от проамерикански майданни марионетни държавни управления, пристигнали посредством кървясъл прелом, под ръководството като че ли на укро-райх, който е на път да трансформира неонацистките факелни шествия и гей-паради в всекидневие в страната. Става дума за държавни управления, ръководени от хора, които не са кръщавани в православната религия – баптистът Александър Турчинов, краткотрайният украински президент след „ евромайдана “, униатите Арсений Яценюк, някогашен министър председател, Андрей Парубий, някогашен ръководител на Върховната рада, актуалният президент евреин Владимир Зеленски, които имат директно присъединяване във военно-терористичния прелом в страната.
Неслучайно оповестените цели на стартиралата Специална военна интервенция (СВО) са денацификация и демилитаризация, като в допълнение способстваха неизпълнението на Минските споразумения от страна на Украйна и лавината без аналог в международната история от стотици голословни наказания против Русия от Съединени американски щати, Европейски Съюз и други страни от Запада. Очевидно трансатлантическият хайлайф се е втурнал с кървави ръце да зида „ църквата “ на антиХриста, като тази структура е обречена да претърпи процеса на неизбежна деавтокефализация.
Да се върнем на Вашите фейсбук постове от Истанбул, където четем:
„ За мен беше голяма чест, че Негово Всесветейшество Вартоломей, който стои на Трона на Св. Андрей, дефинира против него да застана на най-високото място в Православната черква - на Трона на тогавашните императори на Източната Римска (Византийска) империя - тъкмо аз. Тази чест ми беше оказана от патриарх Вартоломей I поради работата ми в името на православието. “
Предвид несвойствения за господин Борисов църковен изказ в тези постове, още веднъж се натрапва чувството за получен подготвен текст от някой подозрителен консултант, който пробва да изфабрикува несъстоятелни митове и легенди, злоупотребявайки с доверието на господин Борисов. Всичко това поражда редица въпроси и постанова въпиюща разстановка в няколко посоки.
В исторически проект изказванието на господин Борисов за оказана висока чест, тъй като бил подложен на императорски престол, е нелепа неистина, защото императорите, които са взели участие в свещенодействие в наличието на космополитен патриарх датират в интервала до 1453 година, т.е. 15 век, преди рухването на Константинопол под Османско господство. По това време богослуженията са били осъществявани най-вече във общоизвестния патриаршески храм Св. София, за което свидетелстват всички църковно-исторически извори, като последният космополитен патриарх преди 1453 година е бил Григорий III, по чието време е управлявал византийския император Константин XI Палеолог.
Предпразничното вечерно свещенодействие, на което е поканен господин Борисов, се прави на територията на храм „ Св. Георги “, изпълняващ функционалността на патриаршески от 17 век насам, т.е. цели два века по-късно той започва като патриаршески, в интервал когато Църквата се е намирала в различен богослужебен режим, защото император не е съществувал, тъй като Византия е паднала под османска власт. Така че версията за това, че Бойко Борисов е бил подложен на императорския престол е неправдоподобна със силата на цялостната историческа решителност. От положителна позиция това ненапълно е типичният Борисов „ шанс “, поради обстоятелството че се оказва възседнал една елементарна алегорична тронна седалка, която в случай че бе фактически императорски престол, обстановката непосредствено би влезнала в графата протоколна злополука, тъй като християните, в случай че не колене за молитва в храма, най-вече стоят прави.
Действително все още в богослужебната процедура на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква съществува бит държавници и видни хора, дали своя принос за Църквата да бъдат удостоявани с високо самопризнание и чест да застават на определите за това почетни тронове, в това число императорски. Например, в сърцето на православния свят, в Градината на Царицата Небесна Света Гора – Атон през 2016 година от името на Свещения Кинотис, представляващ всички 20 Манастира, е приветстван да участва на тържествени богослужения държавникът Владимир Путин (на който господин Борисов в другарски жест подари едно от обичаните на сърцето му каракачански кучета) в качеството му на президент на Руската Федерация, кръстен в свещената Купел на най-голямата по бройка в света Поместна Православна Църква.
За съпоставяне, архивните свидетелства онагледяват по какъв начин макар идните, типични за Светогорските манастири тържествени дълговременни Богослужения, които надвишават половин денонощие, президентът Путин стои непрестанно в изцяло съответстваща за мястото и богослужението изправена позиция.
По-нататък в идващ фейсбук пост на господин Борисов от Истанбул се чете:
„ Днес, на Тронния празник на първопрестолната Вселенска Патриаршия, който се празнува в деня на създателя на Христовата Църква в Града на Босфора - Св. Апостол Андрей Първозвани, Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей I отслужи тържествената Св. Божествена литургия.
За мен е голяма чест, че Негово Всесветейшество избра да възглави празничното свещенодействие с поднесения му през вчерашния ден от мен Първосветителски скиптър. Този подарък е в чест на дадения от Негово Всесветейшество каноничен Томос за автокефалия на Православната черква на Украйна, която е единствена духовна опора на жертвите на кремълската война против православните украински събратя. “
Тук наподобява още веднъж господин Борисов попада в клопката на постановъчна сцена, спекулираща с Неговото добродушие.
При споменаването на „ първопрестолна Църква “, е налично погрешно изказване, защото понятието първопрестолен се употребява на районно равнище, в границите на една Поместна Църква – за града, в който обитава нейният глава. Този термин не може да се употребява на всеправославно равнище, тъй като сред Поместните Църкви няма първопрестолна, въпреки че в исторически проект такава без подозрение е Йерусалимската Църква.
Тук сме принудени още веднъж да попитаме: кой Ви предложи да благодарите на вселенския патриарх за това, че същият бил дарил „ Томос “, с неканоничен статут, подбуден от непознати на Църквата геополитически ползи, касаещ директно не някой различен, а УПЦ и нейните канонични архиереи, в случай че сте политически, а не църковен водач, и сте представител на друга страна?
Прочитът на тази обстановка не може да бъде различен, като се изключи че това нанася сериозна имиджова вреда персонално за Бойко Борисов и партия ГЕРБ, подбудена от несъмнено неблагонадеждни консултанти.
Г-н Борисов, споменавате за подарен от Вас скиптър на патр. Вартоломей, който е знак на небесно-земна власт, само че самичък по себе си той няма никаква стойност, в случай че е в ръцете на човек, който не извършва Божия закон, тъй като Божията истина е нравствен меч, разсичащ всеки златен скиптър на нечестието, воюващ против Христос.
С скиптър:
– римските папи изпадат в неедна разкол, довела до разкола от 1054 година
– римските папи „ благословят “ кървавите Кръстоносни походи, по време на които са избити и голям брой монаси на Света Гора, измежду които светите 26 Зографски Мъченици, като тогава Самата Пресвета Богородица предизвестява монасите, че „ враговете Ми и враговете на Моя Син са към този момент близо “.
– вселенска патриаршия е ръководена от голям брой еретици, измежду които ересиарсите Македоний, клеветник на Светия Дух, Несторий, създател на Несторианската разкол, клеветник на Христос, арианстващи, иконоборци.
– римопапистите подлагат св. св. Кирил и Методий и техните свети възпитаници на гонения и мъчения
– Българската Православна Църква е намалена през 1018 година от Патриаршия в Охридска Архиепископия, а през 1767 година е унищожена по гледище на вселенския патриарх Самуил Ханджери.
– същата вселенска патриаршия, ръководена от нейния местоблюстител митр. Доротей (Мамелис) незаконно ощетява България по невиждан в човешката история метод, като през 1919-1920 година продава антиканонично на Сърбия за златни пендари – 1,5 млн. франка – изконно българските църковни земи в Македония, като след това на
От трибуната на българския парламент на 08.12.2022 година представителят на ГЕРБ Даниел Митов прочете декларация във връзка „ посещаване в България “ на „ Волоколамският митрополит Антоний, ръководител на външния отдел на Московската патриаршия “, в която е сложено настояването Българската Православна Църква „ да намерения дали не е пристигнало време за влизането ни във евхаристийно общение с Православната черква на Украйна “, в случай че Българската Православна Църква над 30 години е в цялостно Евхаристийно общение с каноничната Украинска Православна Църква.
На създателите на декларацията би могло да напомним също, че Българската Православна Църква е отделена по Конституция от страната и делата, които касаят нейния живот, зависят тясно от нейната духовна компетентност, като взимането на каквито и да било решения е строго несъмнено в полето на Църковната правосубектност, която е неприкосновено нейно право. Всеки опит за вмешателство в тази суверенна територия с изключение на противоконституционна смелост, противопоставяща се на главния закон в страната, в нравствен проект се явява тежък грях.
Българската Православна Църква, както е известно, е неизменима част от Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква и се управлява от нейния групов съборен орган – Светия Синод. Никоя световна власт не може да диктува дневния ред на Църквата и всеки опит за сходна намеса е безперспективно занятие, защото Тя е с Богочовешки Небесно-земен статут, съхраняваща каноничното Апостолското приемство и се ръководи повече от 2000 години не от индивиди, а от Царя на славата – Иисус Христос.
Настоящата декларация се оказва без аналог в най-новата ни история като е прекомерно подозрително дори във времето на комунистическия режим властта в миналото да е изисквала от Църквата сходни неща. Затова тази политическа интервенция би могла да се назова невиждано практикуване на напън върху БПЦ, който неизбежно скандализира необятната общност и се възприема сериозно. Тази декларация в известна степен е опит за склоняване на БПЦ към космополитен ерес, с което да бъде изолирана от целия православен свят, като църковният ерес е форма на самоотлъчване от плодородното общение със Светата, Съборна и Апостолска Църква, и е смъртен грях.
Каноните на Светата Църква касателно общението с разколници са безапелационни като повеляват отделяне: „ Ако някой, въпреки и у дома, се помоли с отстранен от църковно общение, да бъде (и самичък той) отстранен. “ (Апостолско предписание 10), „ А в случай че се окаже, че някой свещеник, презвитер или дякон или който и да е от клира се оповестява с отлъчени от общение, дано бъде и самичък вън от общение като подобен, който основава безредие в църковния ред. “ (Антиохийски събор, предписание 2), „ Забранява се моленето с разколник или с еретик. “ (Лаодикийски събор, предписание 33).
За разкола са казани страшните думи, че той не може да бъде умит даже с мъченическа кръв: „ Дори да сме направили хиляда положителни каузи, в случай че нарушим целостта на Църквата се подлагаме на не по-малко наказание от тези, които са измъчвали Неговото Тяло. … този грях не може да заглади даже мъченическата кръв. “ (св. Йоан Златоуст).
Неотдавна митрополит Николай, член на Светия Синод на БПЦ, по отношение на строгостта на канона оповести че: „ Светите догми са подбудени от Светия Дух правила за държание и заради това тяхното несъблюдение или нарушение постоянно е обвързвано с неподходящи последици. Санкцията за нарушаването на Божието право и на Свещените догми е Божия глоба. И като такава тя е неизбежна. “
Затова се питаме: кой Ви излъга господин Борисов, кой Ви даде този подготвен текст и Ви тласка да призовавате БПЦ към пропастта на разкола?
Вашата декларация се оказва своего рода открит фронт против БПЦ и нейното многомилионно паство, чиито човешки, цивилен, и религиозни права са предпазени, както знаем, по Конституция. Помислете дали чрез тази декларация не се разпалва религиозна омраза, като се оскърбяват религиозните усеща на по-голямата част от българския народ?
Нима не знаете, че легитимираната от патр. Вартоломей „ Православна Църква в Украйна “ („ ПЦУ “) получава така наречен „ Томос‘19 “, който на процедура е подправен лист хартия и няма никаква духовна стойност, защото като се изключи че жестоко погазва каноните, има даже антидогматичен темперамент, който предстои на анатема по силата на Боговдъхновените Седем Вселенски Събора! Лобистите на „ ПЦУ “ постоянно вършат опит да оправдаят лъжетомоса като пробват да го сведат до равнище на административно решение, касаещо юрисдикционен въпрос, като ползват непознатия за Църквата модел за обрисуване на политическите и географски граници, които да дефинират църковните. Това е изцяло безпричинно, защото духовно-мистичните граници на Църквата нямат нищо общо със земните, още повече всемирски траектории.
Например по този начин стои въпроса с така наречен „ Нови Земи “, Света Гора – Атон, о. Крит, които макар че географски и политически се намират на територията на страната Гърция и следва да бъдат към Еладската Православна Църква, се оказват под църковната пълномощия на вселенска патриаршия.
В текста на декларацията на партия ГЕРБ се претендира против визитата на съветският митрополит Антоний, ръководител на Външния отдел на Руската Православна Църква (РПЦ), назначен напълно неотдавна, като негово обвързване е да пристигна да се запознае със своите чиновници в България, още повече когато става дума за тържества по случай 70-годишния празник от откриването на Подворието на РПЦ в гр. София. Негово изконно право е да упражнява своите архипастирски и служебни отговорности от тясно църковен темперамент, които няма да по какъв начин да бъдат обект на което и да било политическо познание.
Все едно патр. Вартоломей да има искания за какво сте поканили Урсула фон дер Лайен в България на партийно събитие и да възразява против нейните планувани работни срещи, като по едно и също време да упорства партия ГЕРБ да се побратими и да припознае полезностите на Китайската комунистическа партия, като в допълнение да размаха пръст, забраняващ тази аудиенция да се повтаря. Пълен парадокс!
Затова се питаме: кой злоупотребява с доверието Ви господин Борисов и се пробва да Ви повлече в тежка неточност?
В декларацията на партия ГЕРБ се твърди, че на Светата Божествена Литургия на огромния храмов празник на св. Николай Чудотворец за 70-годишния празник от откриването на Руското подворие в гр. София е имало „ български обществени персони, ангажирани със съдружие „ Русофили “. В текста не е посочено нито едно съответно име, а както е известно има медийни видеозаписи, които да потвърдят дали там е имало такива хора. Макар че и да беше по този начин, тълкуването че наличие на Литургия в храм е надали не закононарушение, е меко казано цинизъм, напомнящ тъмните години на репресивния соц.
Поради това посланията на декларацията минават алената линия на допустимост, защото зад паравана на християнска принадлежност политици, които е прекомерно подозрително да имат разбиране от Символ верую или най-малко Отче наш, изпадат в състояние да не осъзнават какво правят.
Дали преднамерено създателите на декларацията са пропуснали да виждат, че по време на това празнично Богослужение са участвали и украински жители, защото в Руското подворие в гр. София под плодородния молитвен покров на този храм от началото на Специалната военна интервенция (СВО) украинци се молят дружно със своите съветски и български събратя, точно украинци, на чиито фамилии оказват помощ с християнска любов и руснаци, и българи. Това е непреодолимо удостоверение, че Църквата Христова е надетническа и наднационална и не се разделя по етноси и националности, а е чедолюбива Майка на всички, които изповядват истинната Вяра в Иисус Христос.
Още повече, че църковният живот би бил невъобразим без съветските светии, които участват всеки ден от календарния живот на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква, тъй че без подозрение всички православни християни по света са и русофили. Все отново когато загатваме РПЦ следва да отбележим, че става дума за най-голямата автокефална Църква в света и това е безвъзвратен Богодаруван факт.
Г-н Борисов, кой инкасира на Ваш тил в опит да дискредитира доверието към Вас и да препятства всякакво политическо бъдеще на ГЕРБ?
Няма да е пресилено да се каже, че патр. Вартоломей, легализирайки разколниците в Украйна си разреши властническо да погази каноните като разгласи признаването на парацърковната конструкция „ ПЦУ “ с фиктивния „ Томос “ през 2019 година, изцяло своеволно пренебрегвайки целия православен свят, като и все още се пробва нападателно да го наложи на многомилионното паство на каноничната Украинска Православна Църква (УПЦ). Посредством текста на неговия „ Томос “ той прави опит да монополизира православието, самопровъзгласявайки се за глава на всички Поместни Църкви, притежаващ правото на върховен решителен съд и висш престиж, като вселенска патриаршия е оповестена за нему подопечен център на Православието. Това по своему е опит за прелом в Църквата, защото е чиста проба разкол – източен папизъм, тъй като Глава на всички Поместни Църкви е никой различен, с изключение на Всемогъщият Христос.
Истанбулският патриарх господин г-н Вартоломей – Димитриос Архондонис от квартала Фенер, алегорично титулуван космополитен (защото Византия от дълго време я няма), някогашен турски офицер, изповядващ всеереста на икуменизма и ереста на източния папизъм, носи наследено състезание „ пръв измежду равни “, което има символен темперамент, само че претенцията му е да бъде „ пръв без равни “, макар че не е с нищо по-различен от всеки различен свещеник и предстоятел на Църква. За да извърши тъмна геополитическа задача, той наруши каноничния ред и издаде противозаконен „ Томос “ за автокефалия, с който се самопостави за глава на разколници, за които, както споменахме, канонът повелява отделяне при общение с тях, и всеки който признава неговото деяние, изпада неизбежно в схизма и непосредствено отпада от Вселенската Църква. Няма да е пресилено да се каже, че патр. Вартоломей е рисков за самата Църква, изключително поради деструктивната му бъдеща цел за съслужение с папата посредством оповестяване на невъзможното заради тежките разлики сред православни и римокатолици общо празнуване на Пасха през 2025 година
Относно равенството на всички епископи в Православната Църква наскоро митр. Николай в същото изявление обяснява тематиката с думите: „ Слава на Бога и на светите отци на Църквата, които са решили и постановили, че в Православната Църква всички епископи са равни и че преимуществото по чест не значи преимущество по права. С Божията премъдрост е открито също по този начин, че Едната Свята Православна Църква ще се ръководи съборно. “
Вие не сте задължен да имате пълномощия по църковна история, догми, догмати и устройство на Църквата, само че тези, които са Ви предложили да обявите тази декларация сигурно знаят в каква степен на риск попадате. На процедура излиза, че под претекст, че ще се гаси църковен пожар, някой тика в ръцете Ви демоничен огън, знаейки прелестно, че пожар с огън не се гаси.
Политизирането на душеспасителната задача на Църквата касае спасението на всяка християнска душа и не може да бъде целесъобразно с никаква политическа цел. Именно заради това когато става дума за въпроси на Вярата нашите предшественици са предпочитали да оставят главите си посечени на дръвника пред това да предадат Христос.
Никоя земна власт не е успявала да застане сред индивида и Бога и за това свидетелстват многочислените свети мъченици и изповедници и на нашата родна Църква, гонени поради Вярата. Една част от тях са: Баташките и Новоселските Новомъченици, св. мчци Георги Софийски Стари, Нови и Най-нови, св. мчк Николай Софийски, св. вмчца Злата Мъгленска, св. свщмчк Симеон Самоковски, св. прпмчк Прокопий Варненски и още безброен сонм знайни и незнайни светии, в това число неродените свети деца, които страдалчески умират в утробите на своите възлюбили Господа обезглавени майки под ятагана на властта.
Натрапва се чувството, че се прави опит да вкарат Вас и партия ГЕРБ в коловоз, където по низък метод да бъдете трансфорат от покровител на Църквата в своето рода гонител на личния си народ и Христовата Църква, защото с направените заявки в декларацията попадате в риск да загубите публично доверие и да дерайлирате изцяло от политическата власт в България.
Г-н Борисов, Вие имате без подозрение мощно развита интуитивна ориентировка, която се с лекост би могла да отстрани съшитата с бели конци геополитическа постановка, в която сте замесен чрез лукави съветници, които обезпечено се намират отвън орбитата на каноничността.
Кой се пробва да Ви подхлъзне да преминете чертата като бъдете замесен в актуалната георелигиозна война, оповестена на Христос и Неговата Църква, за която Сам Той е заречен, че „ портите адови няма да ѝ надделеят “ (Мат. 16:18).
„ Томос’19 “ е геополитическа продукция на някогашния президент (олигарх) на Украйна Петро Порошенко, който в опит да се задържи на власт реши да се заиграе с църковната тематика, поемайки „ томосоцентрична “ акция, която на собствен ред стремително го изпрати на политическото сметище.
Украинският „ Томос’19 “ по своя произход е георелигиозен план, имащ дестабилизираща функционалност в светско и църковно направление и в случай че геополитическата му цел е отделяне на Украйна от духовните връзки с Русия, то в дълбочина се открива по-опасната георелигиозна цел за космополитен ерес, което по своему се явява измама против Православието, където цел се оказва всяка една Поместна Църква.
Ударът по каноничната УПЦ е без подозрение директен удар по РПЦ, защото двете Църкви са неотменимо духовно свързани, тъй като исторически става дума за един народ и една религия и свята Купел: „ Както е невероятно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, по този начин е невероятно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те дружно са Светата Рус. “ (св. преп. Лаврентий Черниговски).
Поради това в последно време в световен проект сме очевидци на една богоборческа наклонност, където политическата власт се пробва да диктува дневния ред на Църквата, без да осъзнава какъв брой рискови каузи прави. Блаженейшият митрополит Онуфрий, оглавяващ каноничната УПЦ, от своя опит споделя:
„ Колко политици, какъв брой политически системи съм видял през живота си, които се обявяваха за доста хуманистични и демократични – всички тях към този момент ги няма. Една политическа система се сменя с друга, само че Божията истина е непоклатима, тъй че Църквата не се трансформира. Те желаят Църквата да се трансформира като политическите течения, само че Църквата не може да се трансформира, тъй като Божията истина е една. Политическите лозунги се трансформират, само че Божията истина не се трансформира. “
Още преди да се появи зловредният „ Томос’19 “, а и по-късно, всеки опит за неговото легитимиране по света се е случвал под директното наблюдаване на Съединени американски щати, за което свидетелства основания през 2013 година към Държавния департамент „ Отдел за религиозни и световни въпроси “, след това част от „ Отдела за интернационална религиозна независимост “ на Департамента на Съединени американски щати, както и многочислените в годините посещения-совалки на високопоставени американски държавници „ загрижени “ за Православието от ранга на Джо Байдън (римокатолик), сегашен президент на Съединени американски щати, Майк Помпео (протестант), държавен секретар в интервала 2018-2021 година, Самюъл Браунбек (римокатолик), дипломат на Съединени американски щати по въпросите на интернационалната религиозна независимост в интервала 2018-2021 година, на територията на Украйна, призналите антиканоничния „ Томос‘19 “ Александрийска, Еладска и Кипърска Църкви, и други Поместни Църкви.
Настоящият ерес в Украйна датира от над 30 години, като новата разколническа „ ПЦУ “ („ Православна Църква на Украйна “), за която текстът на декларацията на ГЕРБ лобира, е едно кухо държавно-политическо и изцяло бутафорно откъм нематериалност формирование с към 80 манастира, 200 „ монаси “ и 4500 „ свещенослужители “ и празни плячкосани храмове под ключ без богослужения след незаконното им присвояване от каноничната УПЦ, като „ ПЦУ “ не крие, че разчита на поддръжка както от тъмни олигархични кръгове, по този начин и от престъпния ъндърграунд, за което свидетелства и наличието на знаковия представител на украинската проведена престъпност с название „ Нарик “ (Александър Петровски) при връчването на „ Томоса “ в Истанбул.
За съпоставяне, каноничната УПЦ е с многомилионно паство, като е най-голямото изповедание в Украйна с над 200 манастира, близо 5000 монашестващи и над 10000 свещенослужители, с годишни Кръстни Ходове, като последният наброява внушителните 350-400 000 души, ръководена от своя всенародно уважаван и обичан каноничен предстоятел Блаженейшият Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна, който в примирение съблюдава същински отшелнически облик на благочестието и е нравствен татко на украинския народ, плодороден архиерей към този момент над 32 години, който полагаемо е именуван от своите духовни рожби Авва.
Присъщо за безблагодатната „ ПЦУ “ е, че тя се явява напълно държавна конструкция, изповядваща националистически полезности, като прилича етно-тоталитарна фракция, за което свидетелства нейната символика: украинския тризъбец вместо Светия Кръст. Докато УПЦ възнася Слава Господу Иисусу Христу, то „ ПЦУ “ скандира „ Слава Україні! Героям популярност! “, възпявайки укронацисти като Степан Бандера, Симон Петлюра, Роман Шухевич. Това изяснява и практиката „ ПЦУ “ вместо Боговдъхновеният „ Символ верую “ да извършва националистическия химн на страната, възхваляващ не Бога, а нацията.
Освен това креатурата „ ПЦУ “ съставлява псевдоцърковна и разколническа формация, в чиито редици са сложени да се показват за духовници изцяло цивилни и престъпно проявени лица, потвърдени интернационалните аферисти, хора които в никакъв случай не са приемали свето кръщение и не са били православни християни, като някои от тях са „ ръкополагани “ от анатемосани разколници и също некръстени. Поради това в общи линии „ ПЦУ “ се явява една фейк-лъжецърква, в която някакви преоблечени персонажи разиграват инфернална клоунада в Божия дом.
Към момента в Украйна с изключение на „ ПЦУ “ има и още една разколническа формация с водач „ патриарх “ „ Филарет “ Денисенко, близо 100-годишен (вероятно Бог чака да се покае), прокълнат и отстранен от Църквата през 1997 година, като въпросният „ патриарх “ Денисенко оглавява Киевска лъжепатриаршия, носейки своето бяло покривало, и изрично не признава новопоявилия се и покровителстван от патр. Вартоломей глава-протагонист на конкурентната „ ПЦУ “ „ митрополит “ „ Епифаний “ Думенко.
За по-голяма токсичност към духовната проказа в Украйна дава своя принос още едно формирование –активната униатска римокатолическа „ черква “, която чрез своята хибридна активност цели да отклони православните християни в Украйна от тяхната духовна еднаквост. В общи линии тук става дума за конкуренция, т.е. битка сред групировки, ползващи религиозни имена за придобиване на повече финансово-териториална и военно-политическа власт, обезкървявайки посредством легализиран рекет каноничната УПЦ.
Важно е да се означи, че канонично изискване за даване на автокефалия, което одобрено в многовековната история на Църквата, е паството и клира с едно сърце и една уста, в духа на Христовата Любов, категорично да създадат публично волеизявление пред цялата цялост на Вселенската Църква, тоест пред всички Поместни Църкви, и на тази основа посредством всеправославно единодушие или Всеправославен събор да бъде почетено тяхното искане. Към момента каноничната УПЦ в никакъв случай не е желала сходно нещо от която и да било Поместна Църква по света, в това число и от патр. Вартоломей, тъй като тя има каноничен Томос още от 1991 година, който гласи че УПЦ е със статут на необятна автономност, изцяло самостоятелна и независима в ръководството си и при взимането на решения Църква, като има право да избира своя Предстоятел напълно независимо и да обгрижва духовно своята диаспора по света, назначавайки по своя преценка нейни клирици.
Свидетелство за каноничната безупречност на УПЦ е фактът, че тя над 30 години е в цялостно Евхаристийно общение с целия православен свят, като още през 1992 година самият патр. Вартоломей показва своето самопризнание по отношение на УПЦ като само канонична и законна в Украйна. Неслучайно през 2014 година по отношение на интронизацията на ползващия се с висок престиж във всички Поместни Православни Църкви тогава новоизбран предстоятел митрополит Онуфрий, патр. Вартоломей подарява архиерейски скиптър, който щом е връчен от свещеник на свещеник е символно удостоверение за признание на каноничната архиерейска власт на епископ Онуфрий като предстоятел на УПЦ.
Оттогава до в този момент предстоятелят Блаженейшият митрополит Онуфрий носи своя нелек кръст години наред по трънливия път на тежки тествания, защото УПЦ е подложена на невиждани нападателни репресии от локалната и държавна власт посредством приемането на антицърковни закони, ежедневни изстъпления и набези на неонацистки групировки и разколници, които по звероподобен метод пребиват и убиват духовници и миряни, заграбват църковно имущество, оскверняват със сатанинска злорадост и унищожават по възмутителен метод стотици нейни храмове и манастири, като не стопират да фабрикуват компромати против УПЦ. Докато Божият народ все пак това до ден сегашен пази своята Църква с мъченическа кръв и като същински християни хората са подготвени да отстояват своята принадлежност до гибел: „ тъй като вам е дарувано поради Христа освен да вярвате в Него, само че и да страдате за Него “ (Филип. 1:29). Всичко това демонстрира, че властта се бори не за свободата на Украйна, а против Бога и каноничната УПЦ, която към този момент закупи всички белези на Църква-Мъченица, тъй като е подложена на гонения, напомнящи тези от първите епохи!
Направи усещане, че декларацията на ГЕРБ се случи малко след визитата на Бойко Борисов в Истанбул, където беше поканен във връзка 130-годишния празник от полагането на Основния камък на Желязната черква „ Св. Стефан “, като необичайно за какво не беше поканена българска църковна делегация.
От включване онлайн във фейсбук страницата на Бойко Борисов необятната аудитория стана очевидец по какъв начин се оказва седнал на трона за почетни посетители във очевидно неуместната поза на полустартов клек, което по своему е неповторимо състояние, поради протокола.
В по-късна обява на фейсбук стената на господин Борисов прочетохме:
„ Руската експанзия в европейска Украйна е жесток антихристиянски акт, който предизвиква голямо страдалчество на украинския народ. Това заявих по време на срещата си с Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей I. “
Г-н Борисов, тук още веднъж се прокрадва чувството, че този текст не е плод на Вашето персонално мнение, а се е случил под външна диктовка.
Обективно видяно, знаем че персонално генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че войната е почнала през 2014 година, където НАТО и груповият запад водят прокси война на територията на Украйна като я използват за плацдарм против Русия. В същия ред на мисли свидетелстват думите на някогашния немски канцлер Ангела Меркел, че Минските съглашения са подписани, не с цел да има мир, а с цел да се даде време на Украйна да бъде въоръжена и готова за военна борба с Русия.
Това като християнин по какъв начин го четете, кой се оказва агресорът в тази ситуация?
Никой не крие обстоятелствата, че още от 2012 година в Украйна стартира снабдяването с американски оръжия и следват серия образования на украински бойци от военни командоси на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Израел, в годините от този момент до в този момент на територията на цялата Украйна са издигнати многоетажни бункери по натовски пример, както и разкритата от Русия биотерористична мрежа от над 30 лаборатории, прекомерно евентуално причастна към причиняването на редица болести, в това число пандемията ковид-19, изключително в нашия район.
Ако Русия е фактически агресор, за какво над 5 милиона украински бежанци емигрират в Руската Федерация? Къде до момента беше Европейският съд по правата на индивида и за какво международните политически водачи останаха глухи, слепи и неми по отношение на подадените близо 6000 тъжби на фамилии от подложеното на геноцид население в Донбас от 2014 година до в този момент? Тук става дума за десетки хиляди жертви, измежду които военнопленници, стотици починали почтени деца, майки, татковци, дами, старци, и всякакво спокойно население, в това число безследно изчезнали невръстни деца и хора, някои от които принудително превърнати в донори за органи? Вече 8 години се правят се военно-терористични обстрели със неразрешени касетъчни бомби „ Град “, а неотдавна и с американските HIMARS по жилищни здания, лечебни заведения, учебни заведения, театри, незаконно се унищожава така значимата за живота инфраструктура, удостоверение за което е и осъщественият военно-терористичен акт по взривяването на Кримския мост.
Да си спомним по какъв начин озверели укрофашисти от „ Правия бранш “ избиха в профсъюзния дом в Одеса на 02.05.2014 година десетки изцяло почтени цивилни украински жители благодарение на наказателни отряди от вида на секретните американски и натовски „ ескадрони на гибелта “ „ Гладио “, подсилени от задгранични наемници, като направиха чудовищна по своята свирепост намеса за изкривяване на украинския народ посредством всяване на боязън, оставяйки след себе си претъпкани морги и лечебни заведения с осакатени и инвалидизирани няколко стотин души.
През същата 2014 година се основава неонацисткият полк „ Азов “ за кървави репресии, легитимиран като част от държавната военна конструкция, който над 15 години прави етническо пречистване, избивайки мирното население на Украйна, за което свидетелстват голям брой безименни всеобщи гробове. Въпросният батальон е към този момент част от законните военизирани структури, чиито членове са открити неонацисти, изповядващи неоезически култове, кланящи се в кървави жертвоприношения на езически идоли, които с демонична приятност опустошават, грабят и оскверняват православни храмове, неслучайно по тази причина горят икони на своите богоборчески укрофашистки клади.
Вероятно Ви е известно, че същият полк „ Азов “ в Съединени американски щати и Израел е обявяван за неонацистка формация, пропагандираща открит антисемитизъм, а в Япония беше оповестена за терористична организация, като негови прародители се явяват ОУН (Организация на украинските националисти), УВА (Украинска въстаническа армия) и сходни нацистки структури с водачи Степан Бандера и Роман Шухевич, виновни за избиването на над 100 000 души по изключително нечовечен метод, в това число поляци, евреи, украинци и руснаци.
На първо място стартиралата през 2014 година война на територията на Донбас в Донецка и Луганска област в същината си е религиозна, за което свидетелстват закононарушенията на украинската власт в годините чрез ежедневни обстрели и множеството бомбардировки против манастири и храмове, в това число с бомби, имащи надпис „ Смърт на православните! “, убийства, отвличания и обиските на духовници и миряни. Важна детайлност – всичко това е осъществявано от украинци против украински жители.
Бомба надпис „ Смърт на православните! “
Разрушеният през 2014 година Иверски Манастир в Донецк
Убитият през 2014 година в гр. Луганск от касетъчна бомба духовник Владимир Креслянски
Тук още веднъж като християнин Ви питаме кой е агресорът в тази ситуация и за каква братоубийствена война и съветска експанзия става дума?
За тези 8 години православните християни, които са платили с мъченическа кръв живота си в Украйна са с бройка без аналог по света и техните имена са записани със златни букви на Небесата. Страшното тук е, че са избивани от свои сънародници по разпореждане на ръководените извън украински държавни управления. Някои от тези хора са потърпевши по изключително нечовечен метод, умирайки в тежки страдания и мъчителна мъка, ставайки жертви на демонски ритуали, като да вземем за пример в така наречен „ Библиотека “ в Мариупол. За каква братоубийствена война можем да приказваме, откакто в по-голямата си бройка взетите в плен украински военни се оказват настоящи сатанисти, покланящи се на мамона в построени полеви капища и върху телата им мъчно се намира чисто място без изрисувани татуировки с нацистка символика, такива хора не са и няма по какъв начин да бъдат братя на православните християни в Украйна.
От 2014 година насам украинската власт е представлявана от проамерикански майданни марионетни държавни управления, пристигнали посредством кървясъл прелом, под ръководството като че ли на укро-райх, който е на път да трансформира неонацистките факелни шествия и гей-паради в всекидневие в страната. Става дума за държавни управления, ръководени от хора, които не са кръщавани в православната религия – баптистът Александър Турчинов, краткотрайният украински президент след „ евромайдана “, униатите Арсений Яценюк, някогашен министър председател, Андрей Парубий, някогашен ръководител на Върховната рада, актуалният президент евреин Владимир Зеленски, които имат директно присъединяване във военно-терористичния прелом в страната.
Неслучайно оповестените цели на стартиралата Специална военна интервенция (СВО) са денацификация и демилитаризация, като в допълнение способстваха неизпълнението на Минските споразумения от страна на Украйна и лавината без аналог в международната история от стотици голословни наказания против Русия от Съединени американски щати, Европейски Съюз и други страни от Запада. Очевидно трансатлантическият хайлайф се е втурнал с кървави ръце да зида „ църквата “ на антиХриста, като тази структура е обречена да претърпи процеса на неизбежна деавтокефализация.
Да се върнем на Вашите фейсбук постове от Истанбул, където четем:
„ За мен беше голяма чест, че Негово Всесветейшество Вартоломей, който стои на Трона на Св. Андрей, дефинира против него да застана на най-високото място в Православната черква - на Трона на тогавашните императори на Източната Римска (Византийска) империя - тъкмо аз. Тази чест ми беше оказана от патриарх Вартоломей I поради работата ми в името на православието. “
Предвид несвойствения за господин Борисов църковен изказ в тези постове, още веднъж се натрапва чувството за получен подготвен текст от някой подозрителен консултант, който пробва да изфабрикува несъстоятелни митове и легенди, злоупотребявайки с доверието на господин Борисов. Всичко това поражда редица въпроси и постанова въпиюща разстановка в няколко посоки.
В исторически проект изказванието на господин Борисов за оказана висока чест, тъй като бил подложен на императорски престол, е нелепа неистина, защото императорите, които са взели участие в свещенодействие в наличието на космополитен патриарх датират в интервала до 1453 година, т.е. 15 век, преди рухването на Константинопол под Османско господство. По това време богослуженията са били осъществявани най-вече във общоизвестния патриаршески храм Св. София, за което свидетелстват всички църковно-исторически извори, като последният космополитен патриарх преди 1453 година е бил Григорий III, по чието време е управлявал византийския император Константин XI Палеолог.
Предпразничното вечерно свещенодействие, на което е поканен господин Борисов, се прави на територията на храм „ Св. Георги “, изпълняващ функционалността на патриаршески от 17 век насам, т.е. цели два века по-късно той започва като патриаршески, в интервал когато Църквата се е намирала в различен богослужебен режим, защото император не е съществувал, тъй като Византия е паднала под османска власт. Така че версията за това, че Бойко Борисов е бил подложен на императорския престол е неправдоподобна със силата на цялостната историческа решителност. От положителна позиция това ненапълно е типичният Борисов „ шанс “, поради обстоятелството че се оказва възседнал една елементарна алегорична тронна седалка, която в случай че бе фактически императорски престол, обстановката непосредствено би влезнала в графата протоколна злополука, тъй като християните, в случай че не колене за молитва в храма, най-вече стоят прави.
Действително все още в богослужебната процедура на Светата, Вселенска, Съборна и Апостолска Църква съществува бит държавници и видни хора, дали своя принос за Църквата да бъдат удостоявани с високо самопризнание и чест да застават на определите за това почетни тронове, в това число императорски. Например, в сърцето на православния свят, в Градината на Царицата Небесна Света Гора – Атон през 2016 година от името на Свещения Кинотис, представляващ всички 20 Манастира, е приветстван да участва на тържествени богослужения държавникът Владимир Путин (на който господин Борисов в другарски жест подари едно от обичаните на сърцето му каракачански кучета) в качеството му на президент на Руската Федерация, кръстен в свещената Купел на най-голямата по бройка в света Поместна Православна Църква.
За съпоставяне, архивните свидетелства онагледяват по какъв начин макар идните, типични за Светогорските манастири тържествени дълговременни Богослужения, които надвишават половин денонощие, президентът Путин стои непрестанно в изцяло съответстваща за мястото и богослужението изправена позиция.
По-нататък в идващ фейсбук пост на господин Борисов от Истанбул се чете:
„ Днес, на Тронния празник на първопрестолната Вселенска Патриаршия, който се празнува в деня на създателя на Христовата Църква в Града на Босфора - Св. Апостол Андрей Първозвани, Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей I отслужи тържествената Св. Божествена литургия.
За мен е голяма чест, че Негово Всесветейшество избра да възглави празничното свещенодействие с поднесения му през вчерашния ден от мен Първосветителски скиптър. Този подарък е в чест на дадения от Негово Всесветейшество каноничен Томос за автокефалия на Православната черква на Украйна, която е единствена духовна опора на жертвите на кремълската война против православните украински събратя. “
Тук наподобява още веднъж господин Борисов попада в клопката на постановъчна сцена, спекулираща с Неговото добродушие.
При споменаването на „ първопрестолна Църква “, е налично погрешно изказване, защото понятието първопрестолен се употребява на районно равнище, в границите на една Поместна Църква – за града, в който обитава нейният глава. Този термин не може да се употребява на всеправославно равнище, тъй като сред Поместните Църкви няма първопрестолна, въпреки че в исторически проект такава без подозрение е Йерусалимската Църква.
Тук сме принудени още веднъж да попитаме: кой Ви предложи да благодарите на вселенския патриарх за това, че същият бил дарил „ Томос “, с неканоничен статут, подбуден от непознати на Църквата геополитически ползи, касаещ директно не някой различен, а УПЦ и нейните канонични архиереи, в случай че сте политически, а не църковен водач, и сте представител на друга страна?
Прочитът на тази обстановка не може да бъде различен, като се изключи че това нанася сериозна имиджова вреда персонално за Бойко Борисов и партия ГЕРБ, подбудена от несъмнено неблагонадеждни консултанти.
Г-н Борисов, споменавате за подарен от Вас скиптър на патр. Вартоломей, който е знак на небесно-земна власт, само че самичък по себе си той няма никаква стойност, в случай че е в ръцете на човек, който не извършва Божия закон, тъй като Божията истина е нравствен меч, разсичащ всеки златен скиптър на нечестието, воюващ против Христос.
С скиптър:
– римските папи изпадат в неедна разкол, довела до разкола от 1054 година
– римските папи „ благословят “ кървавите Кръстоносни походи, по време на които са избити и голям брой монаси на Света Гора, измежду които светите 26 Зографски Мъченици, като тогава Самата Пресвета Богородица предизвестява монасите, че „ враговете Ми и враговете на Моя Син са към този момент близо “.
– вселенска патриаршия е ръководена от голям брой еретици, измежду които ересиарсите Македоний, клеветник на Светия Дух, Несторий, създател на Несторианската разкол, клеветник на Христос, арианстващи, иконоборци.
– римопапистите подлагат св. св. Кирил и Методий и техните свети възпитаници на гонения и мъчения
– Българската Православна Църква е намалена през 1018 година от Патриаршия в Охридска Архиепископия, а през 1767 година е унищожена по гледище на вселенския патриарх Самуил Ханджери.
– същата вселенска патриаршия, ръководена от нейния местоблюстител митр. Доротей (Мамелис) незаконно ощетява България по невиждан в човешката история метод, като през 1919-1920 година продава антиканонично на Сърбия за златни пендари – 1,5 млн. франка – изконно българските църковни земи в Македония, като след това на
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ